Книгата на Ален Ранделов остави трайно впечатление у мен с многобройните си обрати и силните вътрешни битки, които определиха героите, особено Матиас. Мрачният, неизбежен тон на историята е нещо, което не се постига лесно, и показва таланта на Ранделов. Вътрешните конфликти, съчетани с чувството за съдба, тежаща върху героите, създадоха атмосфера на напрежение, която се запази дори след като я прочетох.
Монолозите бяха забележителна част за мен, предлагайки прозорец към психиката на Матиас. Освен това, всеки разговор разкриваше сложността на неговото пътуване, хвърляйки светлина върху развиващите се мисли и емоции.
Структурата на книгата, която редува настоящата старост на Матиас и миналото му, беше друг похват, който оцених. Той добави сложност към историята, отразявайки вътрешната борба за съчетаване на минали действия с настоящите реалности. Това изместване във времето придаде на историята усещане за неизбежност, сякаш съдбата на Матиас беше предопределена много преди той дори да го осъзнае.